Never Let Me Go

Година: 2010
Жанр: Драма, Романтичен

Това определено е от онези филми, за които не си сигурен дали са добри или са пълен провал. Never Let Me Go определено носи своята уникална история, на друго време, друга реалност. История, която разказва нещо, което ние не познаваме защото не сме достигнали това ниво на развитие, което ни се иска да имаме. Икономическо развитие. Лек за всички човешки болести. Филма разказва историята, че в средата на 20 средната продължителност на живота става 100 години. И хората започват да отглеждат донори. Деца, направени от чуждо ДНК, по чужд модел. Човешки същества родени да умрат. Все едно отглеждат разстения се по-голяма продукция децата във всички домове имат кратък живот и знаят съдбата си. А тя гласи едно, правиш трансплантациите си и се загубваш, за това си създаден. Не си създаден да живееш.
Въпреки всичко играта и филма са поставени доста добре. Те показват, че дори тези същества имат право на живот, имат собствени права. Имат шанс да се обичат, но всъщност нямат шанс. Не могат нито да избягат от съдбата си, нито да я забавят.
Това е една определено емоционална лента и трудна за преглъщане, може би това я прави толкова трудно разгадаема. Андрю Гарфилд се справя повече от брилянтно с ролята на си на Томи.
Едно трябва да запомните, тази история ще ви накара да почувствате нещо, тя трябва да бъде видяна, за да бъде усетена. Всички останали думи нямат значение. Това, което е невероятно е, че в този филм играта на актьорите прави всичко, някои са на по-ниско ниво, някои на по-високо, но историята, която изиграват ги прави толкова специални. История, която щом чуеш ти се иска да бъде истина, но щом изгледаш докрая се радваш, че никога не се е случила.