Година: 2005
Жанр: Биографичен, Драма, Мюзикъл
Joaquin Phoenix е голям актьор.
Толкова добре изиграва ролята си в този филм, че ме накара да го гледам подред над три пъти. И то в рамките на 48 часа. Все ми се искаше да се върна и да видя нещо, което съм пропуснала или което не ми се е сторило толкова забележително. Самият образ, лицето и играта му са невероятни, не само като актьор, но и като човек. Толкова добре е успял да влезе под кожата на Джони Кеш, че разказва историята му плътно и истински. Партньорката му - Рийз Удърспуун никога не ми е била на сърце, но тук сякаш я видях под различен ъгъл, играейки Джун Картър толкова се бе преобразила, че не приличаше на себе си. Такива филми трябва да играе тя, а не глупавите бози, които прави напоследък.
Все пак двамата са брилянтни в тази толкова невероятна лента за невероятният живот на една легенда. И както в живота на всеки музикант, така и в реалността нещата зад кулисите са много по-тежки, трудни и грозни пред това, което се предоставя на публиката.
Джони губи всичко, което обича живеейки само за музиката, във време в което на това да си музикант се гледа така все едно си пропаднал и безработен Джони тръгва от нищото и стига без да осъзнава до върха. Само, че по пътя се влюбва и отказите й го съсипват.
Джей Ар, смъртта на брат му, хапчетата, музиката, лудата му жена и невероятната Джун Картър, която той обича до полуда са малко, за да опишат живота му и това, че той записва лайв албум в затвор. Все пак това е брилянтен филм, напълно реален и напълно истински, точно такъв, какъвто е живота, без нищо скрито и заличено от блясъка на сцената.
След милиони молби Джун казва "да" и всичко си идва на мястото. Семейството, къщата, музиката, любовта. Смисъла да живееш.
Един от най-силните и красиви филми, които съм гледала през последните месеци. Малко, наистина малко биографични филми носят тази истина в себе си и малко актьори успяват да я пресъздадат наистина.
















